Геза Фехер и прабългаристиката / Fehér Géza a bolgár-törökökről / Géza Fehér and the Proto-Bulgarian Studies


Из епистоларното наследство на Геза Фехер като учен-българист

Пенка Пейковска / 1998


  • Публикувано в: Известия на държавните архиви, 1998, Т. 70, с. 74-108. 
  • Тук се обнародва със съкращения.


Геза Фехер (1890-1955)
"Подемът в областта на изучаването на прабългарската история и култу­ра, който започна в 1924 г. се дължи на почина и подтика на [Геза] Фехер, имам предвид главно проучването на Мадарския конник и надпис, което той започна успоредно с разкопките, предприети от нашия [Народния -б.а.] музей под скалите на Мадара... Сам Фехер дълги години работи там, па и в други средища на прабългарс­ката култура, работи с фанатично усърдие и преданост... даде ни мно­гобройни отделни изучавания и цели книги върху всички области на бъл-гароведението: език, история, бит и култура. Тия изследвания на нашия уважаем колега туриха здрава осно­ва на тоя дял от нашата история, ос­нова, върху която ще се гради в бъде­ще: всички, които ще работят в тая област, ще изхождат от изследвания­та на Фехер и ще му бъдат благодар­ни за събраните от него материали и за подбудата, която ще черпят от не­говите идеи”[1]. 
            Така определя през 1942 г. по по­вод на 20-годишнината от началото на пребиваването му в България зна­чението на унгарския археолог-прабългарист Геза Фехер за българска­та наука един от неговите съвремен­ници и близък приятел акад. Гаврил Кацаров.
           На следващата година в препо­ръката си за избирането на Г. Фехер за дописен член на БАН академици­те Стефан Младенов и Гаврил Каца­ров оценяват високо неговия интер­дисциплинарен подход на изследва­не (в частност допълването на исто­рическите проучвания с лингвистич­ни). В това отношение като „изтъкват предимството му” да познава по-добре тюркските езици, те го считат за последовател на П. Й. Шафарик, К. Иречек и М. Дринов[2].
           Точно пет години по-късно научното творчество на Г. фехер е „заклей­мено” заради формализъм и тенденциозно преувеличение на историческата роля на прабългарите за сметка на славяните. По време на Дискусията за състоянието и задачите на българската археология, състояла се на 21 февру­ари, 6 и 13 март 1948 г. в БАН той е обвинен, че е „създал расова теория в българската археология” и е обявен за „чужд политически агент у нас”[3]. Впос­ледствие унгарският учен става персона нон грата в страната, където е рабо­тил 22 години и която е станала негово второ отечество.
           В действителност научните резултати на Г. Фехер съобразно с тогаваш­ното равнище на археологията не могат да бъдат отречени. През 70-те и 80-те години някои български учени и публицисти изтъкват този факт и отчи­тат заслугите му за създаването на широк обществен интерес към прабълга­рите и за популяризирането им в Европа чрез неговите чуждоезични студии и книги[4]. Въпреки това, днес името на Геза фехер е познато само в тесните научни среди, а многостранната му (не само научна) дейност за взаимното опознаване на българите и унгарците и за развитието на българо-унгарските двустранни взаимоотношения е съвсем неизвестна у нас.
           Геза фехер е роден на 4 август 1890 г. в Кунсентмиклош (комитат Бач-Кишкун)[5]. Загубил баща си в младежка възраст, той успява да положи зре­лостните си изпити благодарение на стипендии, като дава частни уроци и с физически труд. От 1909 г. е стипендиант в дебреценската Реформатската историко-филологическа академия, където решаващо значение за по-нататъш­ната му научна работа оказват византологът Йеньо Дарко и езиковедът Йожеф Папай. Там през 1913 г. той завършва специалностите унгарска, гръцка и латинска филология - преподавателски профил. Тогава Г. Фехер подготвя разработката си по въпроса за местонахождението на маджарите преди идването им в Карпатския басейн „Територията и названието на Ателкюзю". За това свое изследване той получава званието „университетски доктор по история". Този негов основополагащ труд е публикуван в най-престижното унгарско историческо списание Századok (Векове) - орган на Унгарско­то историческо дружество.
           През 1913-1915 г. Г. Фехер е помощник-учител в Реформатския колеж „Мико Секей" в Шепшисентдьорд и после - в Сабадка. По време на Първата световна война (1916-1917 г.) той е мобилизиран. Междувременно през ок­томври 1916 г. кандидатства с препоръка от Й. Дарко за току-що създадения Унгарски научен институт в Истанбул[6]. Целта на Института е изс­ледването на византийско-унгарските и турско-унгарските връзки; основна­та му задача е да даде възможност за специализация на млади учени, зани­маващи се с класическа и християнска археология, с история на византийс­кото и ислямското изкуство, с източни езици - най-вече с турско-унгарско сравнително езикознание[7]. Кандидатурата на Г. Фехер е одобрена и той по­лучава стипендия за едногодишна работа в Унгарския научен институт в Кон­стантинопол, заедно с прочулия се по-късно архитект Карой Кош - виден представител на сецесията и с археолога Золтан Орослан, също възпитани­ци на реформатски учебни заведения[8]. Стипендията на Г. Фехер се отнася за учебната 1917-1918 г., но тъй като не успява да се освободи от военната служ­ба, той се явява в Константинопол чак през май 1918 г. и остава в Института до септември с. г. Има желание да остане и през следващата учебна година и въпреки че успява да се освободи от военните за неопределено време, градс­кият съвет на Сабадка му отказва дългосрочна отпуска поради липсата на учители[9]. И така, през есента на 1918 г. Г. Фехер се завръща в Сабадка, за да учителства. Но скоро е принуден да напусне града поради връзките си със социалистите.
           През 1919 г. Г. Фехер заминава за Будапеща, където с помощта на поета Дежьо Костолани (родом от Сабадка) успява да започне работа като пази­тел на Източната сбирка в Градската библиотека, но за кратко време: увол­нен е, защото е протестирал срещу безотговорността на тогавашното ръко­водство на библиотеката, което продавало вторите екземпляри от някои важ­ни сбирки. И макар да се установява неговата правота, той е уволнен по политически причини. След това Г. Фехер успява да си намери работа като учител в гимназията на Кишпеща (днес квартал на Будапеща). Подобно не­що се случва и в Кишпещенската гимназия, където той разкрива злоупотре­бите с помощи за бедните деца. Въпреки трудностите, които непрекъснато го съпътстват, Г. фехер продължава усърдно заниманията си по праистория и византология и през 1921 г. в Keleti szemle (Източен преглед) - орган на Източната секция на Унгарското етнографско дружество - излиза трудът му „Bulgarisch-Ungarische Beziehungen in den V-XI Jahrhunderten. Впос­ледствие този негов труд е оценен като „най-доброто обобщение и критика на резултатите, постигнати в изследването на унгарската праистория до 1921 г.”[10]. Той става „препоръката" на Г. Фехер при идването му в България.
           Няма сведения за това как унгарският учен стига до решението да продължи изследванията си в България. Препоръчителните писма от българс­ката легация в Будапеща до директора на Народния музей в София, до проф. В. Златарски, до МНП, както и до „всички власти в Царство България” от­носно пристигането и работата на Г. Фехер у нас датират от 26 май 1922 г.[11] С всяко от тях е изпратен и по един екземпляр от споменатия труд с молба на автора да бъде оказано необходимото съдействие. Там изрично се споме­нава, че целта на неговото пребиваване е да направи исторически изследва­ния. Както се вижда от едно писмо на Г. Фехер до унгарския историк Шандор Марки (№ 1), писано непосредствено преди заминаването му за Бълга­рия, наред с това той е трябвало „да поддържа връзката между ръководите­лите на българския и унгарския научен и културен живот”. Препоръчител­ното писмо[12] до министъра на земеделието и държавните имоти Ал. Оббов ни дава основание да смятаме, че роля за неговото решение да дойде в Бъл­гария е имал унгарският икономист и фолклорист Адолф Щраус - „голям приятел на българите” и „персона грата в двореца”[13]. На 21 юни МНП дава официален отговор на молбата: напълно ще подкрепи проф. Г. фехер „за изучаванията му в България”[14]. Проф. В. Златарски също е съгласен да му окаже съдействие, а за изпратената книга споделя, че направеният от него общ преглед обещава тя да е „много интересна”[15].

Геза Фехер (седнал, първи вляво) с български учени

           Г. Фехер пристига в България през лятото на 1922 г. и първоначално остава тук половин година. Завръща се в Будапеща през януари 1923 г. и прави постъпки пред унгарските министерства на външните работи и на ре­лигията и просветата да се завърне в България. В това начинание му пома­гат граф Куно Клебелсберг, когото познава като административен подпред­седател на Унгарския научен институт в Константинопол и който през юни 1922 г. е станал министър на просветата и политикът Пал Телеки - по това време депутат в унгарския парламент. Те му съдействат да бъде назначен за младши учител в IX държавен отдел на унгарското Министерство на рели­гията и просветата, но с разпределение в унгарската легация в София със заплата на помощник-служител[16]. Всъщност в Легацията Г. Фехер е прево­дач и отговаря за културните дела.
           През междувоенния период, когато Г. Фехер работи в България, двуст­ранните взаимоотношения между Унгария и България са предопределени в решаваща степен от Трианонския и Ньойския мирен договор. След края на Първата световна война двете държави се опитват да преодолеят изолация­та на съседните страни и да осъществят ревизия на мирните договори. Под­крепена от Италия, Унгария открито обявява ревизионистките си стремежи (докато България предпочита да следва принципа на необвързаност). Самият граф Куно Клебелсберг смята, че чрез развитието на интелектуален жи­вот от европейско равнище унгарците трябва да докажат, че Трианонският договор не може да разруши жизнеността им като нация. Като министър на религията и просветата той се стреми да създаде изтъкната унгарска наука и да издигне нейната ръководна роля в Централна и Източна Европа.
           Считайки България за възможен съюзник, през целия междувоенен пе­риод Унгария се опитва да я спечели като партньор във външната си поли­тика. Унгарските официални политически кръгове изтъкват „маджаро-българското етническо родство” като политически фактор за унгарско-българското приятелство. Тяхното намерение е да сближат двата народа и да спече­лят българските политици чрез пропаганда на общия тюркски произход на унгарците и българите, на тяхната древна туранска култура и държавничес­ко начало и като подчертават общата им съдба след приключването на Пър­вата световна война.
           В такава атмосфера ученият Г. Фехер работи всеотдайно за сближава­нето на двата народа. Кореспонденцията му с писателя и политика Дюла Пекар и с видния унгарски историк Шандор Домановски свидетелства, че дейността му в България през 20-те години за развитието на българо-унгар-ските културни взаимоотношения е свързана със споменатите тенденции в унгарската външна политика. В спомените си унгарският дипломатически представител у нас по това време Шандор Киш-Немешкейри дава много по­ложителна оценка за неговата дейност като учен и дипломат. Според описа­нието му той е човек, за когото всичко, което няма отношение към науката и не е от национално значение, е второстепенно[17].
           Двайсет и двете години, които с известни прекъсвания прекарва у нас, Геза Фехер посвещава на прабългарската тематика. Участва активно в архе­ологическите разкопки в Абоба (Плиска), Преслав, Мумджилар, Енидже и най-вече Мадара. Пътувайки из далечни страни, за да търси паметниците на голямата култура иа прабългарите, донесена от прародината им в съседство със сасанидска Персия, той претърпява много несгоди: в Бесарабия и Добру­джа е задържан четири пъти от румънските власти; обхожда Гърция, Турция и Сирия, като минава през сирийската пустиня до Багдад и оттам преброжда цяла Персия. Освен високите температури, той бил нападнат от въоръжени кюрди.
           Научното творчество на Г. Фехер от междувоенния период обхваща три основни теми: прабългарската култура (история, бит, религия, изкуство, во­енно дело, език), разчитане надписа на Мадарския релеф и историческите връзки между прабългарите и старомаджарите (взаимни влияния и тяхната роля в източноевропейската култура). Той установява, че прабългарската култура стои много близко до старомаджарската и така материалите за два­та народа се допълват взаимно. Г. Фехер стига до заключението, че ролята и значението на прабългарите не е само в това, че те са дали организация и култура на маджарите, но и че са организирали народите от източната и средната част на Балканския полуостров в трайна държава. Според него пра­българската култура и сродната й и напреднала под нейно влияние старомаджарска култура поставят основата на източната европейска цивилизация. Творческите усилия на Г. Фехер в прабългаристиката завършват с трудове като „Военното дело на прабългарите” (С., 1938), „Облеклото и оръжието на старата българска войска” (С., 1942), които според специалистите и до днес не са изгубили научната си стойност. Научната му дейност е призната и в родината му, и у нас. През 1924 г. Г. Фехер се хабилитира за частен професор в Дебреценския университет с разработка в областта на византологията, а през 1931 г. е избран за извънреден университетски професор. През 1927 г. цар Борис III го награждава с ордена „За наука и изкуство”. Неговото име е дадено на русенския музей. В доклада до цар Борис III от 9 февруари 1934 г. във връзка с друго награждаване на Г. Фехер четем: „Със своите популярни сказки и научни реферати пред членовете на Българския археологически институт, пред студенти и учителски конференции и пред граждански събра­ния, проф. Фехер допринесе много за пробуждането на националното съзна­ние на българската младеж”[18].
           Г. Фехер има определени заслуги и за създаването на парка Мадара. С неговото съдействие през 1934 г. унгарските фабрики „Telefongyár и „Ganz-Danubius подаряват 10000 лева на директора на Народния музей Рафаил Попов, които да бъдат употребени за изследването на Мадарския конник”[19]. От писмо (№ 20) на Г. Фехер до Р. Попов научаваме, че през лятото на 1937 г. той така е представил Мадара на полския министър Енджеевич, че пос­ледният решава да подари 3000 злоти „за разкрасяването на старините”.
           По време на дългогодишния си престой в България Г. Фехер се превръ­ща във важен фактор за развитието на българс-унгарските културни взаи­моотношения. Инициатор е за създаването на първите българо-унгарски дру­жества за двустранно културно сътрудничество - Българо-унгарско дружес­тво (1930), Българо-унгарски академичен клуб (1935), Българско научно дру­жество за изследване на историческите и културните връзки между Бълга­рия, Унгария и Изтока (1938). Той е един от основателите на Института по унгарисгика при Софийския университет (1943) - предшественик на Унгарс­кия културен институт. Г. Фехер участва и в подготовката на първата унгарско-българска културна спогодба от 1941 г.
           Геза Фехер напуска България на 3 септември 1944 г. като отпътува за Истанбул заедно със секретаря на Турската легация в София г-н Джеват[20].  Конкретните му мотиви са неясни. В едно от писмата си (№ 23) той спомена­ва, че е заминал за Турция само за две седмици, вероятно с научна цел. Впос­ледствие му е отказана виза както за България, така и за Унгария. Г.Фехер е принуден да остане в Истанбул до 1947 г. Там чете лекции в университета и прави разкопки в Света София и Топ капу Сарай. Срещу него е организи­рана компрометираща кампания. Във вестника на съветската армия в Унга­рия „Új Szó" от 8 май 1947 г. е поместено съобщение със заглавие „Унгар­ски професор за една нова война”, където въз основа на едно неправилно преведено интервю с Г. Фехер в турски вестник по същество той е обвинен в антисъветски настроения.
           През 1948 г. Г. Фехер се завръща в родината си и започва работа в Археологическия отдел на Националния музей в Будапеща. Изследвайки археологическите паметници от IX-X в. той извършва основополагаща научна работа за събирането, определянето и историческата оценка на археологи­ческото наследство на славяните, живели на територията на Унгария, по времето, когато маджарите се заселват в Карпатския басейн. Този последен период от творческия му път е посветен главно на разкопките в Залавар. Кореспонденцията на Г. Фехер с български учени - негови приятели, разк­рива голямото му желание да посети отново България. В едно свое писмо до него Никола Мавродинов пише, че е направил постъпки пред Външното ми­нистерство, за да му се издаде виза: „От там са съгласни, но искат за това писмо от Вашата легация. Тя е, която спъва работата”[21]. Пак по това време директорът на Унгарския културен институт в София Йожеф Бьодей му пи­ше друго: „не можем да издействаме входна виза за г-н Професора. Струва ми се, че приятелите ни не смеят да я поискат. Но, надявам се, че и това ще стане, когато малко се поуталожат страстите”[22]. Геза Фехер умира на 10 ап­рил 1955 г. без да види отново своето второ отечество.
           В настоящата публикация са включени 24 писма и 2 пощенски картич­ки от Геза Фехер до български и унгарски учени. Те разкриват неизвестни моменти от неговия жизнен път и някои подробности от творческата му кариера. Писмата на Г. Фехер до Дюла Пекар по повод честването на 100-годишнината от рождението на поета Ш. Петьофи у нас са единственият извор за културно-политическите му възгледи. Те, както и няколко от пис­мата му до Шандор Домановски, са също единствен извор за ранната исто­рия на българо-унгарските дружества за приятелство. Тематично писмата се отнасят и до издаването на негови трудове, участието му в разкопки, популя­ризиране на научните му резултати в прабългаристиката, личните му отно­шения с български учени и хвърлят своеобразен мост към неговата душев­ност.
           Писмата произхождат от Архива на БАН..., от Ръкописния отдел на Унгарската академия на науките...  и от Ръкописния отдел на Националната библиотека „Сейчени" в Будапеща... Текстовете, дадени в Bold, са подчертани в ориги­нала, по всяка вероятност от получателя на писмата...

Писмо от Геза Фехер до Михаил Арнаудов, НА-БАН

           № 1
           От Геза Фехер до Шандор Марки[23] във връзка със заминаването му за България, за излезли от печат негови разработки

           [Кишпеща, преди 26 юли 1922 г.][24]

           Благородни господин Професоре!
           Изпращам Ви току-що излязлата ми книга. (Част от нея излезе на ун­гарски и на турски език[25].)
           Сега се готвя за България, за да продължа там изследванията си, за да се запозная по-добре с българските постижения, наред с това за да поддър­жам връзката между ръководителите на българския и унгарския научен и изобщо културен живот. За тази работа имам голяма нужда от увереността, че по моя път ще ме придружава и благоразположението на Ваше благородие и от време на време ще мога да се допитвам до Вас.
           В последно време излязоха една моя малка студия от две коли в Ungarische Jahrbücher за влиянието на Унгария през X век и много мои статии на праисторическа тематика в K ö r ö s i  Cs o m a  A r c h i v u m[26].
           Един учител-бежанец се обръща към Ваше благородие като моли за благоразположението Ви към неговото [научно] творчество.
           Д-р Геза Фехер учител-бежанец[27]

           Оригинал на унгарски език. Ръкопис. (MTA. Kézirattár).

           № 2
           От Геза Фехер до Шандор Домановски[28] за неговата научна работа през първите три месеца от пребиваването му в България, за подкрепата от страна на българските историци, за тяхното предложение относно обмен на университетски преподаватели

           София, 15 септември 1922 г.

           Благородни господине!
           Търсих Ваше благородие преди да пристигна, но тогава бяхте благово­лили да работите във Виена. Надявам се сега писмото ми вече да намери Ваше благородие у дома.
           Трети месец откакто работя в София. Стремя се да проуча целия бъл­гарски материал, а тук да представя това, което са писали за българите у нас. Най-много работя със Златарски, който е стигнал до втория том на новата си голяма българска история[29], а този том той не иска да издаде докато не се запознае с всички унгарски трудове, отнасящи се до епохата, която предшес­тва завоюването на родината. Единственото ми желание е и в този труд да изпъкне в най-голяма степен значимостта на създаването на унгарската дър­жава и държавническото начало на унгарците (тук единствено само на ун­гарците).
           В резултат на досегашната ми работа сега обобщавам за някое унгарско списание: 1) трактовката на Златарски за Именника на българските ханове (това бих искал [да излезе] и на немски език); 2) за двата печенежки пласта, заселили се в България и Унгария[30]. Тук, за списанието на Академията бих искал да обобщя резултатите от статиите (проявили се през последните две години) по българо-хунския въпрос. Би трябвало да напиша рецензии за най-новите исторически трудове: Златарски, История на българите, т. I, ч. 1. Ис­тория на хуно-българите[31], Ников, Българо-унгарски исторически връзки, 1257-1277, пак от него, История на Видинското княжество[32].
           Моля Ваше благородие да благоволи да ми бъде в помощ във връзка с публикуването на тези статии, за да мога да продължа работата си тук още по-усилено. Тукашната ми работа се подкрепя с голяма обич от преподава­телите в българския университет и според тях сега за пръв път сме избрали пътя, по който със сигурност може да се създаде културна връзка между двата народа. Такова е мнението и на тукашната легация.
           Професорите по история в Софийския университет искат да направят предложение на унгарското и българското министерство на културата аз да мога да остана в Софийския университет и тук, наред с университетската библиотека да мога да организирам една унгарска историческа подръчна библиотека, която би била основа за един унгарски исторически семинар, а на мое място професор Ников би отишъл да преподава в Будапеща на раз­менни начала и както аз тук, така той там би продължил изследванията си и евентуално би изградил българската част на източния семинар. Легацията ще представи предложението и ако в Будапеща нямат възражения срещу него Министерството на външните работи ще получи и материална помощ. Много моля Ваше благородие да благоволите да подкрепите делото ми пред милостивия господин Клебелсберг, евентуално да подсигурите и под­крепата на Историческото дружество.

           [Без подпис]
           P.S. Много моля Ваше благородие да благоволите да ми изпратите с бандерол статията ми, излязла в Századok[33], ако има отпечатъци изпра­тете ми тях, ако няма - няколко броя от списанието. Още веднъж моля за благосклонната Ви помощ.

          Оригинал на унгарски език. Ръкопис. (MTA. Kézirattár).

             № 3
           От Геза Фехер до Дюла Пекар[34] за създаването на унгарско-българско дружество, за ролята на хунските народи в Европа, за честването в България на 100-годишнината от рождението на Петьофи[35]

           София, 11 ноември 1922 г.

           Милостиви господине!
           През идните седмици ще се разбере дали ще остана тук или не. Софийс­кият университет с удоволствие би подкрепил обмена [на преподаватели] и би изпратил на мое място в Будапеща един университетски преподавател. Що се отнася до резултатите ми [ще кажа] само това, че хуно-българският въпрос оттук-оттам попадна в центъра на изследванията и аз работя заедно с историците от българския университет. Сега те предложиха проекта да направим в тесен кръг едно унгарско-българско дружество, чиито членове да са водещите фигури на научния и литературния живот и чиято първа гри­жа да е предприетия от мен обмен на книги. Пие постоянно бихме се грижи­ли резултатите от унгарско-българския духовен живот да се популяризи­рат взаимно. Разбира се, не зависи от мен дали това ще стане.
           Най-интересната ми задача е описването на културата на хунските на­роди. То ми създава много работа, но резултатът е по-важен от всичко оста­нало. Всъщност оказва се, че по време на появяването им в Европа - с изк­лючение на нейната периферия - навсякъде цари най-тъмна варварщина и консолидацията на Европа е дело на хунските народи. Естествено това мо­же да се обясни само с факта, че тези народи са имали културно превъзход­ство. И наистина излиза, че в държавите, създадени от българите на север от Кавказ, в долината на Средна Волга, в огромните равнини на север от Черно море, в северната част па Балканите, както и на територията на Ун­гария старото население във всяко отношение - в практическата култура и в земеделската култура също е било на по-ниска степен на развитие от българите и унгарците. Зная колко много интересува това Ваше високобла-городие и в действителност важното е не непрекъснато да се преразказват битките и да се бъбри неосведомено за номадите, а именно това.
           Много хубаво планираме тържеството за Петьофи[36]. Ще направя всич­ко [възможно] да го осъществят българите, самият аз навсякъде се движа на заден план. Би било много хубаво, ако успеем да издадем нашата книжка от сто страници за Петьофи[37], в нея: биография на Петьофи от унгарски автор (разбира се в превод на български), критическият анализ за Петьофи от бъл­гарския поет Славейков[38] (вече не между живите), после биха следвали пре­водите на Вазов и на малкото нови преводачи на Петьофи - Чилингиров и Борина[39]. Важно е бързо да получим по куриера немския [и] френския пре­вод на Петьофи и някое илюстрирано издание, това поисках от господин директора Ференци.
           По Коледа бих искал да си дойда и - ако Милостивия господин има малко свободно време - лично да Ви помоля за съвет. Много моля Милостивия господин, в случай че разполага с малко свободно време, да благоволи да напише няколко думи на Ризов (Никола Ризов[40], София, ул. „Славянска" 39), защото той се занимава с честването с голямо желание и смятам, че много ще му се понравят няколко реда от Милостивия господин.
           Моли за Вашето извинение
           Д-р Геза Фехер

          Оригинал на унгарски език. Ръкопис. (OSZK. Kézirattár).

           № 4
           От Геза Фехер до Шандор Марки за пристигането му от България и за намеренията му да се завърне там отново

           [Кишпеща, февруари, 1923 г.]

           Благородни господин Професоре!
           Завърнах се у дома след половин година работа в България. Сега минис­терствата на култа[41] и на външните работи търсят начин как да мога да рабо­тя там и занапред за създаването на българо-унгарски културни и научни връзки.
           Историците от Софийския университет с радост ми помагат в работата. Междувпрочем затова става дума в приложения меморандум[42].
           Моля Ваше благородие да ми окаже помощ в работата. От краха[43] на­сам не мога да се занимавам достатъчно нито с моите дела, нито с тези на семейството ми. А и работата така ме превзе, че нямах време да се занима­вам със своята [научна] кариера. След дисертацията, откакто съм забягнал са излезли три мои статии в  Körösi  Csoma-Archivum и по една в Századok и Bulgarische Jahrbücher, освен тях също изпратената на Ваше благородие моя книга и множество по-малки статии[44]. В ръкопис се намира събраното от мен в Константинопол, студиите ми за Phrantzes-с о 11 а t i z i m и за връзките на православната българска църква с Унгария[45]. Сега завърших студиите си за културата на хунските народи и за Именника на българските ханове[46].
           Никога не съм мислил, че ще ми трябва и научно звание. Сега, когато българският университет възприе идеята да остана в София за известно вре­ме и на мое място да изпратят един български преподавател, според държав­ния секретар Тот е необходимо на всяка цена да се хабилитирам.
           Моля Ваше благородие да благоволите да ме уведомите дали господин Професора ще бъде любезен да ми помогне. Мисля, че бих избрал гръцките (или всичките) извори за унгарската история или [пък] историята на източ­ните народи от епохата на преселението на народите.
           Много моля Ваше благородие да благоволите да ми дадете съвет. Веро­ятно скоро ще се върна [в България], още повече, че това желае също и Унгарската кр[алска] легация в София.
           Моли за Вашето любезно благоволение и Ви благодари с дълбоко ува­жение,
           Д-р Геза Фехер

          Оригинал на унгарски език. Ръкопис. (MTA. Kézirattár).

           № 5
           От Геза Фехер до Дюла Пекар за честването в България на 100-годишнината от рождението на Петьофи, за чешката културна пропаганда в България, за възгледите му относно унгарската културна пропаганда в България, за обучението на българи в унгарски учебни заведения

           София, 5 март 1923 г.

           Милостиви господине!
           Честването за Петьофи искаме да проведем в средата на май по време на Ботевитс дни. Всъщност едва ли има друг поет освен Ботев - поетът на българските освободителни.борби - чиито жизнен път така да съвпада с този на Петьофи.
           Добре, че има достатъчно време, защото трябва много да работя, ако искам да постигна нещо; макар че нашият комитет „Петьофи” може да бъде съставен лесно, все пак ще изчакам - трябва да разузная кои са ангажирани другаде. Защото наистина чехите вършат много добра работа тук. Те са се утвърдили, тъй като от тяхна страна българите не са видели нищо лошо, а само добро - чрез Пражкия университет и чешките културни институции в София. Тези дни не кой да е, а чешкият пълномощен министър[47] в София изнесе лекция за връзката между чехите и словаците и естествено силно на­падна старата унгарска държава и култура. Ето пропуска на нашата непод­готвеност; та нали румънците и сърбите са наши общи врагове, с българите, които лесно можем да спечелим чрез многобройните исторически и емоци­онални връзки, никой не се е занимавал и сега, докато не сложим в ред всич­ко както трябва, само ще изостанем в спора. Разбира се, чехите са направи­ли училище, организирали са огромна библиотека.
           Но нищо, надявам се, че не след дълго в науката колегите ми ще препо­дават истината, защото макар и ние да сме първоизвора, от тях - българите трябва да започне проповядването на истината и това ще струва повече от [всякаква] официална шумна пропаганда.
           „Господ и от камък създава синове на Абрахам”. Никола Ризов, който днес в служебно отношение е никой и нищо, но е популярен в ръководните кръгове на научния и културния живот, ни прави много добра услуга. Не зная как нашият пълномощен министър[48] ще приеме съвместната ми работа с него, но аз имам нужда от българи в цялостната ми работа и искам по възможност тук да общувам само с българи, така поне отчасти ще мога да наваксам това, че досега никой от нас не е разговарял с тях.
           Нашият комитет ще насрочи честването на Петьофи за средата на май, по време на Ботевите дни, защото в живота на двамата поети има толкова общо, че чрез тази връзка сигурно ще приближим Петьофи до тях. Трудна работа ще е издаването на книжката за Петьофи, но трябва да я направя. Първата статия ще е кратка „биография” на унгарската държава, втората -поезията на Петьофи в рамките на кратка история на унгарската литера­тура, третата - сравнението на Петьофи с Ботев[49], четвъртата - мястото на Петьофи в световната литература. После ще следват българските преводи на Петьофи. Много моля Милостивия господин, ако разполага с малко сво­бодно време, да благоволи да напише една от статиите.
           Ще помолим един професор по история на литературата в университе­та, който предстои да бъде избран за член на нашия комитет[50], през следва­щия семестър да разгледа Петьофи в лекциите си [пред студентите].
           Тъй като моята цел е този комитет „Петьофи” да се запази и след чес­тването, още сега искам той да се занимава и с други неща. Неговите члено­ве са водещи фигури в науката и затова ще успеем да насочим към по-добро развитие въпроса за даването на образование на българи в унгарски учеб­ни заведения. Ще се договоря с банките да поемат [разноските по] обучени­ето на няколко момчета в Унгария и ще помоля комитета да обяви във всички училища как български момчета могат да учат унгарски и по какъв начин да поискат помощ от банките, след като аз предварително ще осигуря тази помощ. Българите ще се радват на резултата. Защото важното е те да видят успехи и тези успехи да бъдат техни. За щастие аз не съм нито дипло­мат, нито политик и така не се нуждая от формални успехи, което означава, че нашите български приятели много ще се радват на собствените си успехи. Естествено и аз също, защото трябва да спечелим тези хора. Нашето бъдеще е тук, тук можем да дадем, но и да получим, другаде само вземат от нас.
           Бих желал да внеса филма за Петьофи. Смятах, че от него бихме могли да получим малко пари за книжката на Петьофи. За съжаление понеже со­фийският Народен театър е изгорял[51], тук приходите от първата прожекция на всеки филм трябва да бъдат превеждани за тази цел. Смятам, че бихме могли да направим голяма услуга в името на българо-унгарската дружба ако унгарският народен театър изпрати на българския народен театър прихо­да си от представлението на някоя историческа пиеса. Не са важни парите, а формата, че сме помислили за тях. Моля Ваше благородие да благоволи да издейства по някакъв начин ние да сме първите в чужбина, които ще им окажем помощ.
           Много моля Милостивия господин да благоволи да ми отговори с ня­колко реда и за в бъдеще да ме подкрепяте с Вашето благоразположение.
           Надявам се, че през май Милостивия господин вече ще е свободен за да ни навести за няколко дни по време на нашето тържество. Много бих искал Унгарската академия [на науките] и Дружеството „Кьорьоши-Чома” да по­канят Златарски да изнесе по една лекция за историята на българо-хуните там и една пред Туранското дружество[52]. А Българската академия [на нау­ките] би поканила един унгарски учен. Аз ще уредя тези покани и вероятно ще събера пари за тяхното осъществяване. Много е важно връзките да се подкрепят и с лично общуване. Всичко това искам да направя от името на комитета „Петьофи".
           Извинете ме, Милостиви господине, че Ви безпокоя с такова дълго пис­мо.
           В Пеща купих преводи на Петьофи. За съжаление тук не разполагаме с по-голям френски превод и с биография на Петьофи на френски език.
           Моли за любезното Ви благоразположение с дълбоко уважение
           Д-р Геза Фехер

           P.S. В случай че Милостивия господин има свободна минута за мен да благоволи да напише няколко реда на нашия пълномощен министър Шан­дор Киш-Немешкейри. Той много силно се интересуваше дали Ваша милост не сте изпратили отговор за него.

           Оригинал на унгарски език. Ръкопис. (OSZK. Kézirattár).

           № 6
           От Геза Фехер до Дюла Пекар за чешката, полската и унгарската културна пропаганда в България, за честването в България на 100-годишнината от рождението на Петьофи

           София, 1 април 1923 г.

           Милостиви господине!
           Много благодаря на Ваша милост за писмото, което сте изпратили до началника ми и моля да ми помагате и за в бъдеще, защото българите са много благосклонни. Те са задушени от невероятна пропаганда. Чешкият пълномощен министър се стреми да хване всеки що годе способен учен, писател и политик за член на едно чешко дружество. Чешкият пълномощен министър изнася сказки, те имат хубаво училище и библиотека, вечер дейс­тва чешко самообразователио дружество, а край железницата - постоянен търговски музей. Пълномощният министър на поляците[53] използва цялото си време за културна агитация, имат постоянен музей, непрекъснато ни по­сещават техни учители от основното и горното училище и пр. Тук има френ­ско, гръцко, полско, чешко, немско и пр. училища. С една дума изглежда другите имат интерес да се занимават с тези работи. Нашето положение е по-тежко, но несъмнено - с по-голямо бъдеще. Злополучните ни будапещен­ски вестници напразно пишат, че българинът е закърмен със сърбопоклон-ничество, бъдещето е в наши ръце.
           Личните ми познанства са се увеличили твърде много и доста ме анга­жират, но ме убеждават, че тук вярват само на нас и в душата им има това, което търсех. Общувам само с българи, искам да говоря само на български и вярвам, че ще постигна желаното, В тукашните вестници се появиха някол­ко статии, които не са благоприятни за нас и аз веднага исках да им отгово­ря. Но българските ми приятели са по-умни. Съветват ме да не се намес­вам, за да не се окажем победени. И действително успяхме да дадем отговор на всичко. И така: Prager Presse хули българите, че „по време на вой­ната искали да станат монголци”. Те не им отговориха нищо. Но миналата неделя пред огромна публика Златарски изнесе лекция за заслугите на пра­българите, които дали възможност тук да се създаде държава. Лекцията беше много умела, умна и привлекателна и с по-голямо въздействие, откол­кото ако бях отговорил в статия. Сега пък писаха за поляците - че са госту­вали тук - с каква огромна войска се противопоставили на турците при Вар­на под предводителството на своя крал Владислав, за да защитят България. И на това няма да отговорим. Но помолих моя приятел професор Ников да изнесе една хубава лекция за Варненската битка, аз ще му предоставя мате­риали. Вярвам, че този е пътят, по който трябва да вървя и никой не може да ме спре [пътят], който ни спечелва все повече приятели. Навярно средствата изглеждат доста странни: понякога не мога да седна в стаята си, за да пока­жа освен прабългарския елемент колко печенежка, хунска, татарска кръв се е смесила с говорещите славянски език българи, защото ми идват гости, и към призванието ми спада и консумирането на най-странни национални ястия и напитки.
           Във връзка с Петьофи много са ми необходими: 1) преводи на Петьофи на френски език и по възможност всички трудове и статии, отнасящи се за Петьофи и за честването му във франция, 2) три копия на съкровището на Атила[54] и голям брой саксии и чаши с рисунки от съкровището на Атила. Да ми донесе последните помолих моя приятел Золтан Такач[55], когото бих искал да поканя чрез тукашната Академия, за да говори за хуно-китайските връзки в изкуството. В случая аз трябва по-скоро само да давам. Душата на българина е твърде рационална, с удоволствие приема всичко и аз с удовол­ствие предлагам научните си материали, защото не е важно от чие име ще ги напечатат или прочетат.
           Много моля Милостивия господин да мисли за българите, защото до­сега не са се занимавали много с тях, а най-вече ние имаме полза. Все няко­га трябва да се случи нещо, което да преобърне всичко - колко приятели имаме [само]. [Българите] са живели страшно отдалечено от нас, не са полу­чили нищо, което да гн осведоми за унгарската култура и за правата на унгарците. И в душите им дреме желанието да научат за нас нещо добро, защото всичките им интереси са общи с нашите. Междувпрочем трябва да ги спечелим, да ги учим на истината. Вярвам, че работата ми ще даде резул­тат: изпълнени с чувството за общност хора ще седят на университетските [скамейки], в училищата, а чрез тях и на ръководните места. Всичко е толко­ва удивително просто: с няколко добри думи на български език, с карта, с книга човек постига повече, отколкото с най-голямата официална пропа­ганда. Много е важно всеки, който идва тук да знае, че попада в демокра­тична среда [и] че тук не разбират различията [произтичащи] от произхода, [и] да ги уважава толкова, че да говори на техния език и да вземе участие в живота им.
           Не ми се сърдете Милостиви господине, че пиша толкова [много] и мо­ля да ми изпратите по пощата статиите за Петьофи и ако е възможно да благоволите да запазите в полза на българския народен театър представле­нието на унгарския народен театър. А дотогава - би било много добре ако Дружество „Петьофи” и Народният театър чрез легацията изразят съчувс­твието си пред българското Министерство на културата.
           За благоразположението Ви благодари и моли
           Д-р Геза Фехер

           Оригинал на унгарски език. Ръкопис. (OSZK. Kézirattár).

           №7
           От Геза фехер до Дюла Пекар за състава на комитета „Петьофи, за унгарската културна пропаганда в България, за честването в България на 100-годншнината от рождението на Петьофи

София, 19 април 1923 г.
           Милостиви господине!
           Много благодаря за любезното Ви писмо. Смятам, че подготвих всич­ко, доколкото това беше възможно.
           Нашият комитет „Петьофи” действително се състои от подходящи хо­ра. Председател е Арнаудов[56] професор по история на литературата, красно­речив човек, който и на практика ръководи българската литература. Негови членове са: професор Златарски[57] - най-изтъкнатия изследвач на българска­та средновековна история, професор Ников[58] - труженик по българо-унгар­ските връзки и вече известните у нас професори Цонев[59] и Иширков[60] и Страшимиров[61] - заместник-директор на Народната библиотека, биограф на по­етите на българското освободително движение. От средите на писателите и артистите: Кирил Христов[62] (понастоящем е в Германия, но заяви присъе­диняването си в писмо) - т. нар. татаро-български поет, Добри Немиров, който по наша молба сега пише за унгарските моменти в българската народ­на поезия, преводача на Петьофи Борина[63], артистките Будевска[64] и Белче­ва, бившият консул в Будапеща Нейков[65] - редактор на L'Echo de В u 1 g a r i е, Ризов и журналистът Кьорчев, и аз. Една редколегия се грижи вестниците да отбелязват дейността на комитета и да се подготви книжката за Петьофи.
           Навремето Милостивият господин се съгласи, че такъв състав на коми­тета е от значение и затова, че с тези хора искам да работя и занапред. Вни­мавах да държа политиците настрана, защото би могло да стане дума или за привърженици на управляващата партия или за привърженици на опозиция­та - едното не ни е нужно, а другото е невъзможно. Напротив, тези изцяло хора на перото разполагат с най-добрите връзки с хората, които ще са ни необходими в едно по-далечно бъдеще.
           Накратко: 1) Една неделя Златарски изнесе лекция за възникването на българската нация; 2) Сега поощрих Ников да разкаже в една лекция за сто-ическите усилия на унгарците, когато искали да включат българите в своята отбранителна система именно в техен интерес; 3) През следващия семестър Ников ще изнесе лекции за праисторията на българите и за унгарско-бъл-гарските връзки в древността. Въз основа на взаимно договаряне и съвмест­на работа А[рнаудов] подготвя серия от лекции за Петьофи.
           Самият аз работя много, следите на която [работа] ще могат да се видят в българските и унгарските списания.
           Полагам усилия да се снабдя с всички книги и статии, които са излезли тук за връзките на унгарците и българите с Изтока и които у нас и на Запад се отнасят за българите и за връзките на унгарците и на българите с Изтока. В случай, че събера подходящи материали бих искал да организирам тук един семинар по праистория. На практика още сега се стремя да приуча най-добрите български историци и етнографи да посещават дома ми, където те получават подходящи книги и на първо време това ще е института, от който може да се ръководи кога и какво трябва да се пише и прави.
           Честването на Петьофи ще стане на 28 май. Добре би било, ако Ваше благородие може да дойде с един унгарски декламатор. Бих искал да дойде също Золтан Такач-Фелвинци, за да изнесе лекция в Академията или в Археологическото дружество за хуно-китайското изкуство и за българските връзки. Тук темата му представлява твърде голям интерес, а и той самият е подходящ да я представи научно.
           Много очаквам френските издания на Петьофи. Писах за тях на доста хора, защото тук много липсват на нашите писатели и поети. Аз донесох някои неща, но те не са най-доброто. Още веднъж моля ако е възможно да благоволите да напишете за друг, нов наш сборник още една статия - кратка „биография” на унгарската литература, като изтъкнете Петьофи на преден план.
           С дълбоко уважение, благодари и моли и занапред за Вашата любезна благосклонност.
Д-р Геза Фехер

           Оригинал на унгарски език. Ръкопис. (OSZK. Kézirattár). 

           №8
           От Геза фехер до Шандор Домановски за научната му работа в България, с молба негови статии да бъдат публикувани на унгарски език в историческото списание „Sz á z a d o k
София, 30 ноември 1925 г.
          
           Благородни господин Професоре! 
           По време на разкопките си в България паднах от една скала[66] и така сега мога да се обърна към старите си задължения. Тази година излязоха четири мои работи в български научни списания на български език[67]. Нямах време да ги издам на унгарски или на някой западен език, тъй като първом трябва да представя на българите унгарските постижения. Една от тях, коя­то миля да публикувам на унгарски, е разработката на Именника на българ­ските ханове. Чрез хипотезата на Гомбоц този именник попадна в центъра на изследванията на унгарската праистория и така да се каже подобава да се занимаем и със самия извор. Другата ми работа е за паметниците на прабъл­гарската култура[68], в която за пръв път публикувам всички надписи от пра­българската епоха. Моля Ваше благородие да ме уведомите дали е възмож­но някоя от тях да излезе в Századok.
           Народният музей подготвя луксозно българо- и немскоезично издание[69] на труда ми за разчитането на най-големия надпис.
           Благодарейки за многократно изразената Ви благосклонност към мен, с дълбоко уважение,
Д-р Геза Фехер

Оригинал на унгарски език. Ръкопис. (MTA. Kézirattár).

* * *

Из эпистолярного наследство Гезы Фехера как ученого-болгариста

П. Пейковска

(Резюме)

           Имя венгерского археолога-болгариста Гезы Фехера в настоящее время Знакомо лишь научным средам, а его многогранная (не только научная) деятельност, направленная на вза­имное ознакомление болгар и маджаров и на развитие болгарско-венгерских двусторонних взаимоотношений совсем неизвестна. Во время многолетнего пребывания в Болгарии, он становиться важным фактором в развитии болгарско-венгерских взаимоотношений в облас­ти культуры, о чем свидетельствуют опубликованные здесь 24 письма и 2 почтовые открыт­ки Г. Фехера болгарским и венгерским ученым - Д. Пекарю, Ш. Домановскому, Ш. Марки, Г. Кацарову, К. Миятеву, М. Арнаудову, Р. Попову, Д. Дечеву.
           Подлинники сохраняются в Архиве Болгарской академии наук (12), Отделе рукописей Венгерской академии наук (10) и Отделе рукописей Национальной библиотеки „Сейчен" в Будапште (4). Документы писаны в период 1922-J948 гг. и вскрывают неизвестные моменты жизненого пути венгерского ученого и некоторые подробности его творческой карьеры. Письма связаны с изданием его трудов, с участием в раскопках, популяризацией его научных результатов в области праболгаристики, с личными взаимоотношениями с болгарскими учен­ыми и бросают своеобразный мост к его душевности.

About Géza Fehér's Epistolary Heritage As Bulgarian Scholar

P. Peykovska

(Summary)

           The name of the Hungarian archaelogist and proto-Bulgarian scholar Géza Fehér is known in a very narrow scholarly circles and his versatile activities (not only scientific) for file mutual acquain­tance of the Bulgarians and the Hungarians and for the development of the Bualgarian-Hungarian relations is absolutely unknown today. During his stay in Bulgaria he became a very important figure for the development of the Bulgarian-Hungarian cultural relations, and the evidence of all that are 23 letters and 2 postcards already published. These are letters from Géza Fehér to Bulgarian and Hun­garian scholars - Gyula Pekár, Sándor Domanovszki, Sándor Márki, Gavril Katzarov, Krastju Mijatev, Michail Arnaudov, Raffail Popov, Dimiter Dechev.
           The orginals are kept now in the Archive of the Bulgarian Academy of Science (12 items), in the Department of Manuscripts of the Hungarian Academy of Science (10 items) and in the Depart­ment of Manuscripts of National Library „Széchényi" in Budapest (4 items). The documents have been written during the period of 1922 and 1948, and they reveal some unknown moments of the life of the Hungarian scholar and some details of his creative career. The materials which concern the publica­tions of his works, his participations in archaelogical excavations, the popularization of his scentific results about the history of the proto Bulgarians, his personally relations with Bualgarian scholars, all they throw light on the mentality of the great Hungarian scholar.


______________________

[1] В. Зора, бр. 6894 от 21 юни 1942 г., с. 8.
[2] АБАН. ф. 116 к. Препоръка от Ст. Младенов и Г. Кацаров за избирането на Г. Фехер за дописен член на БАН, л. 148.
[3] Дискусията е публикувана в Известия на Археологическия музей, С., 1950, кн. XVII, с. 431-480.
[4] Хр. Вакарелски, Интереси и заслуги на унгарските учени към българската етнография. - В: Българо-унгарски културни взаимоотношения. С., 1980, с. 227; Ив. Богданов, Прабългари. С., 1976, с. 201; и др.
[5] Биографичните сведения са черпени от: Magyar életrajzi lexikon. I. kot. Budapest (Bp.) 1981, p. 478; Fodor I. Száz éve született id. Fehér Géza. - Archaeológial Értesítő. 1990, № 2, p. 256-257; Dr. Fehér G. A makacs kunszentmiklósi igazságkereső. - Petőfi népe, 1990, № 182 (4.VIII); Kádár Z., Egy őstörténész útja. - Hajdu-Bihári napló, 23.VIII.1990; Ifj. Fehér G.: A százéves Fehér Géza régész emléke. - Magyar nemzet, 1990, № 189 (13.VIII.1990).
[6] Magyar Országos Levéltar (MOL). P 436. 2. t. 1916. 1-26. 26. 1.
[7]A Konstantinápolyi Magyar Tudományos Intézetnek szervezeti szabályzata. Bp., 1916.
[8] Századok, 1917, p. 200-201.
[9] MOL. P 436. 2. t. 1917.154-188. sz. 61,1.; P 436.2.1.1918.1. 1-28. 37.1.; P 436. 2. t. 1918. 55. sz. 21-22.1.
[10] Harmatta І., Fehér  Géza, 1890-1955. - Archaeológiai Értesítő. 1955, Ns 2, p. 229.
[11] ЦДА, ф. 364, оп. 1, а.е. 14, л. 118-122.
[12] Loc. cit. л. 120.
[13] Róna J., Egy magyar művész élete. (Regényes önéletrajz). Bp., 1929, II. köt. p. 625.
[14] ЦДА, ф. 364 к, on. 1, a.e. 14, л. 123.
[15] АБАН, ф. 9 к, оп. 1, а.е. 1670.
[16] Al. Gjurov, Fehér Géza  helye a bolgár-magyar kulturális es tudományos kapcsolatokban a kétvilágháború között. Somogy, 1992, № 3, p. 69.
[17] Nemeskéri-Kis S., Röptében. Egy magyar diplomata emlékeiből. Bp., 1940. p. 185.
[18] ЦДА, ф. 177 к, оп. 2, а.е. 517, л. 4.
[19] АБАН, ф. 128 к, а.е. 206.
[20] Al. Gjurov, Op. cit., p. 69.
[21] ЦДА, КМФ, П/787/5, л. 9.
[22] ЦДА, КМФ, 11/787/5. л. 15.
[23]
[40]
[41] Министерството на религията и образованието.
[42] Липсва в писмото.
[46] Г. Фехер. Именникът на първите български ханове. - Год, на Нар. археолог, музей 4 (1922-1925), 237-313. По това време излизат и следните негови статии за прабългарската култура; Прабългарската култура. - Хиперион II, (1923) кн. 4-5, 257-261. Културни влияния на българското владичество в Маджарско. - Хиперион II, (1924) кн. 4-5, 259-267; Прабългар­ската култура според маджарски източници. С., 1924, 16 с.
[47] Богдан Павлу.
[48] Шандор Киш-Немешкери, управляващ Унгарската легация в София.
[49] В юбилейния сборник за Петьофи (С. 1923) е включен очеркът на българския поет и белетрист Людмил Стоянов „Ботев и Петьофи"; другите статии са останали само намере­ния.
[50] Михаил Арнаудов.
[51] На 10 февр. 1923 г. по време на представление в Народния театър избухва пожар, който нанася съществени повреди; впоследствие при възстановяването му са запазени само външните стени на залата.
[52] Вероятно В. Златарски е отказал поканата, тъй като на 30 април 1923 г. Б. филов изнася лекция на тема старобългарското изкуство в Дружество „Кьорьоши Чома", а на 1 май с.г. друга - за влиянието на византийското и славянското изкуство.
[53] Д-р Тадеуш Станислав Грабовски, управляващ Полската легация.
[54] Златното съкровище от Надсентмиклош.
[55] Золтан Такач Фелвинци (1880-1964) - унгарски изкуствовед, проф., световноизвес­тен специалист по източно изкуство. Основател и директор на Музея за източноазиатско изкуство в Будапеща (1919-1948). Един от основателите на Дружеството „Кьорьоши Чома".
[56] Михаил Арнаудов (1878-1978) - литературовед, фолклорист. Титуляр на катедрата по сравнителна литературна история в СУ (1928-1944), ректор на СУ (1935-1936). Редактира сп. Българска мисъл (1925-1943).[57] Васил Златарски (1866-1935) - историк. Титуляр на катедрата по българска история и по история на балканските народи в СУ (1866-1935); председател на Историко-филологи-ческия клон на БЛН (1921-1926); председател на БКД (1911-1935). Доп. чл. на Унгарското научно дружество „Кьорьоши Чома" в Будапеща (1928).
[58] Петър Никое (1884-1938) - историк, извънреден проф. в СУ (1923-1936). През 1920-1921 г. чете курс от лекции на тема „Българи и унгарци в средните векове".
[59] Беньо Цонев (1863-1926) - филолог. Пръв ръководител на катедрата по български език в СУ. Автор на изследването „Езикови взаимности между българи и маджари" (ГСУ, Ифф, т. XIII-XIV, С. 1920, 1-27).

[60] Атанас Иширков (1868-1937) - географ,, ред. проф. по география в СУ. През 1917 г. излиза на унгарски език книгата му Isirkoff A., Föld - is néprajz. Превод г-жа Чолноки. Вр. 1917.[61] Димитър Страишмиров (1868-1939) - филолог. Гл. библиотекар на Народната биб­лиотека и завеждащ архива на Възраждането (1922-1923).
[62] Кирил Христов (1875-1944) - поет, драматург, белетрист. През 1922 г. се установява в Лайпциг, където е ръководител на Семинара по българска история и литература.
[63] Христо Борина (1882-1967) - поет и обществен деец. Гл. библиотекар на Народната библиотека (1919-1922).
[64] Адриана Будевска (1878-1955) - драматична артистка от Народния театър, между основоположниците на българския професионален театър.
[65] Петър Нейков - директор на в. I'Echo de Bulgarie от есента на 1920 до 6 юни 1923 г.
[66] Всъщност Геза Фехер пада от скелето, построено пред скалния релеф-конник в Мадара, за да се разчете надписа, и си счупва крака.
[67] Г. Фехер. Ешмедеме, Кишин, Канар. Прабългарски думи в надписа на Мадарския конник. - Год. на Пловдивската Нар. Библиотека И музей (Сб. Б. Дякович), 1925, 273-294; Надписът на Мадарския конник. - В: Сб. Мадарският конник. С, 1925, 15-26. Виж също бел. № 23 и № 24.

[68] Г. Фехер. Паметниците на прабългарската култура. - Изв. на Българския археолог, институт. (1925), 2, 1-90.
[69] Г. Фехер. Надписът на Мадарския конник. С., 1928, 144 с. Die Inschrift der Reiterreliefs von Madara. Sofia. 1928. 144 p.